Jan 30, 2009, 11:27 PM

Вечерно причастие

  Poetry » Other
1.1K 0 3
Всеки ден
прося.
Ден след ден
аз кръста
си нося.

В този житейски
студ,
в тази вълча
общност...
Как да се обичаме?
И как да се стоплим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коки-Чат All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно си прав...интересни въпроси...нищо, че си на 11...Поздрави!
  • Спри да просиш от общността
    Явно вече знаеш,че така нещата не стават.
    Това,което търсиш аз лично го намирам в работата...щом създам нещо започвам да се чувствам на място и "се стоплям".
    Не се сгушвай в другите - те са си студени... просто се движи
  • де да знам
    какво ме питаш глупости

    ти май си най- младият член на сайта
    и още отсега помъкна кръстове ...

    абе - пиши
    ще те четем

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...