Jan 30, 2009, 11:27 PM

Вечерно причастие

Poetry » Other

1.1K 0 3

Всеки ден
прося.
Ден след ден
аз кръста
си нося.

В този житейски
студ,
в тази вълча
общност...
Как да се обичаме?
И как да се стоплим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

agapeiya_polis (Агапея Полис)

Напълно си прав...интересни въпроси...нищо, че си на 11...Поздрави!

2009-06-12T23:19:29+03:00
ivaferendzia (Ива)

Спри да просиш от общността
Явно вече знаеш,че така нещата не стават.
Това,което търсиш аз лично го намирам в работата...щом създам нещо започвам да се чувствам на място и "се стоплям".
Не се сгушвай в другите - те са си студени... просто се движи

2009-02-02T19:55:19+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

де да знам
какво ме питаш глупости

ти май си най- младият член на сайта
и още отсега помъкна кръстове ...

абе - пиши
ще те четем

2009-02-01T05:01:35+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0