Вечеря
Дъждът вали и гарга грачи.
Не знам, защо навяват в мен
Тъга? И даже ми се плаче,
във този мрачен юнски ден.
А дните тровят ми простаци,
в живота вкопчени с магнит
и на вечеря с тез юнаци,
пак сядам аз, да ям разбит.
И ястията са чудесни –
омраза, подлост и лъжи,
а гарнитурата – превзетост,
десертът – дрязги и сплетни.
За жалост, масата просташка –
напусна ли я, в миг тогаз,
ще бъда сготвен най-дивашки,
от тез гладни́ци с вълча страст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
Бягай от простаците!
