Дъждът вали и гарга грачи.
Не знам, защо навяват в мен
Тъга? И даже ми се плаче,
във този мрачен юнски ден.
А дните тровят ми простаци,
в живота вкопчени с магнит
и на вечеря с тез юнаци,
пак сядам аз, да ям разбит.
И ястията са чудесни –
омраза, подлост и лъжи,
а гарнитурата – превзетост,
десертът – дрязги и сплетни.
За жалост, масата просташка –
напусна ли я, в миг тогаз,
ще бъда сготвен най-дивашки,
от тез гладни́ци с вълча страст.
© Данаил Таков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Бягай от простаците!