Jun 3, 2018, 10:49 PM

Вечеря 

  Poetry » Phylosophy, Civilian, Other
649 4 4

Дъждът вали и гарга грачи.

Не знам, защо навяват в мен

Тъга? И даже ми се плаче,

във този мрачен юнски ден.

 

А дните тровят ми простаци,

в живота вкопчени с магнит

и на вечеря с тез юнаци,

пак сядам аз, да ям разбит.

 

И ястията са чудесни –

омраза, подлост и лъжи,

а гарнитурата – превзетост,

десертът – дрязги и сплетни.

 

За жалост, масата просташка –

напусна ли я, в миг тогаз,

ще бъда сготвен най-дивашки,

от тез гладни́ци с вълча страст.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??