Вечна присъда
Болѝ ме. Умирам. Отлъчен и стар.
Жена ми е близо. Дланта ѝ е мека.
Сънят ме намира. Тежи на кантар
облечена в бяло и младост пътека.
„Краката болят го. Сърцето – и то“,
полита гласа ѝ. Накъсано. Тихо.
Отпуснат на нашето старо легло,
дочувам пружините клети да кихат.
И тихо ме гледат целувки едни,
които създадох в далечно начало.
Сега ще докосна отминали дни?
Но вече е късно за моето тяло.
И ставам далечен – човече-звезда.
Сега съм свободен комета Да Бъда.
И свода небесен отвори врата.
Заспивам, унесен от вечна присъда.
© Димитър Драганов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря!
-
Благодаря Ви!
-
Поздравления, Митко!
-
Благодаря!
-
Браво, чудесно е!
-
Благодаря на всички! Вслушах се в думите ти, Яна, и осъзнах, че в моите творения има някакво ехо от дуета Смирненски-Вапцаров. Благодаря ти специално за силните думи, аплаузи и поздравления! Радостен съм, че ме намери в това мое стихотворение.
До ,,ЛуЛу" – няма как да спра да творя, това е невъзможно. Не мога да направя друго, освен да се стремя към високите върхове.
Бъдете живи, здрави и вдъхновени! Поздрави и творчески успехи ви желая! -
Поздравления и от мен! Страхотно, със замисъл, чете се толкова леко и някак думите те галят във всеки следващ ред повече. Напред и нагоре!
-
Блестящо!
-
Точно това имах предвид. И точно от него имах нужда. Справил си се блестящо, толкова много Теб съзирам тук! Героите ти са живи и след смъртта, поантата е на ниво, изказът ти е песенен, въобще – дай да ти стисна ръката, страхотен си! Поздравления, аплодирам на крака!!!
-
По-красив край на живота не съм виждала. Поздрав!
-
Не спирай да твориш! Желая ти успех!🤤
-
Да ти кажа, Митко, смъртта е по-скоро избавление от земните мъки, отколкото присъда. Но те поздравлявам за смелостта да влезеш в толкова далечна от теб лирическа роля.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
