Jan 12, 2018, 11:12 PM

Вечна присъда 

  Poetry
404 1 12

Болѝ ме. Умирам. Отлъчен и стар.
Жена ми е близо. Дланта ѝ е мека.
Сънят ме намира. Тежи на кантар
облечена в бяло и младост пътека.

„Краката болят го. Сърцето – и то“,
полита гласа ѝ. Накъсано. Тихо.
Отпуснат на нашето старо легло,
дочувам пружините клети да кихат.

И тихо ме гледат целувки едни,
които създадох в далечно начало.

Сега ще докосна отминали дни?
Но вече е късно за моето тяло.

И ставам далечен – човече-звезда.
Сега съм свободен комета Да Бъда.
И свода небесен отвори врата.
Заспивам, унесен от вечна присъда.








 

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Благодаря Ви!
  • Поздравления, Митко!
  • Благодаря!
  • Браво, чудесно е!
  • Благодаря на всички! Вслушах се в думите ти, Яна, и осъзнах, че в моите творения има някакво ехо от дуета Смирненски-Вапцаров. Благодаря ти специално за силните думи, аплаузи и поздравления! Радостен съм, че ме намери в това мое стихотворение.
    До ,,ЛуЛу" – няма как да спра да творя, това е невъзможно. Не мога да направя друго, освен да се стремя към високите върхове.
    Бъдете живи, здрави и вдъхновени! Поздрави и творчески успехи ви желая!
  • Поздравления и от мен! Страхотно, със замисъл, чете се толкова леко и някак думите те галят във всеки следващ ред повече. Напред и нагоре!
  • Блестящо!
  • Точно това имах предвид. И точно от него имах нужда. Справил си се блестящо, толкова много Теб съзирам тук! Героите ти са живи и след смъртта, поантата е на ниво, изказът ти е песенен, въобще – дай да ти стисна ръката, страхотен си! Поздравления, аплодирам на крака!!!
  • По-красив край на живота не съм виждала. Поздрав!
  • Не спирай да твориш! Желая ти успех!🤤
  • Да ти кажа, Митко, смъртта е по-скоро избавление от земните мъки, отколкото присъда. Но те поздравлявам за смелостта да влезеш в толкова далечна от теб лирическа роля.
Random works
: ??:??