8 нояб. 2007 г., 18:55

Вечната 

  Поэзия » Другая
822 0 6

С черни пръсти ме докосваш.

Кожата ми смъкваш със очи.

Пред тебе пътят се кръстосва

и даже сладостта горчи.

По черни сънища ме влачиш.

Косите ми изтръгваш със замах.

Когато ме целуваш - плачеш.

За закуска ме ядеш. През смях.

С измръзнали ръце те моля

за мъничко глобална топлина,

но ти си винаги отвъд човешкото,

г-це Безмилостна Съдба.

© Адриана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??