Вечната
С черни пръсти ме докосваш.
Кожата ми смъкваш със очи.
Пред тебе пътят се кръстосва
и даже сладостта горчи.
По черни сънища ме влачиш.
Косите ми изтръгваш със замах.
Когато ме целуваш - плачеш.
За закуска ме ядеш. През смях.
С измръзнали ръце те моля
за мъничко глобална топлина,
но ти си винаги отвъд човешкото,
г-це Безмилостна Съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Всички права запазени
