С черни пръсти ме докосваш.
Кожата ми смъкваш със очи.
Пред тебе пътят се кръстосва
и даже сладостта горчи.
По черни сънища ме влачиш.
Косите ми изтръгваш със замах.
Когато ме целуваш - плачеш.
За закуска ме ядеш. През смях.
С измръзнали ръце те моля
за мъничко глобална топлина,
но ти си винаги отвъд човешкото,
г-це Безмилостна Съдба.
© Адриана All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
