Nov 8, 2007, 6:55 PM

Вечната 

  Poetry » Other
841 0 6

С черни пръсти ме докосваш.

Кожата ми смъкваш със очи.

Пред тебе пътят се кръстосва

и даже сладостта горчи.

По черни сънища ме влачиш.

Косите ми изтръгваш със замах.

Когато ме целуваш - плачеш.

За закуска ме ядеш. През смях.

С измръзнали ръце те моля

за мъничко глобална топлина,

но ти си винаги отвъд човешкото,

г-це Безмилостна Съдба.

© Адриана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??