29 нояб. 2008 г., 23:49

Вечната

1.9K 0 5
 

                   ВЕЧНАТА

 

 

Отново спомените в мен бушуват

и сякаш съм на триста века,

и все едно, че съществувам

откак се е родил човекът.

 

И бях принцеса в златни накити,

робиня нечия съсипвана,

второ слънце бях за траките,

Земята райска и реликвата.

 

В борбата бях във всеки миг,

живот раздавах и отнемах.

И подвигът ми бе велик,

и нови територии завземах.

 

С велики гладиатори се срещах,

в двубой преплитахме си ний камите.

Кипеше ми кръвта гореща

и огънят гореше ми в очите.

 

Смърт мен не може да ме покоси,

аз вечна съм и съм безсмъртна.

С камата да ме прободеш дори,

ще възкръсна и ще се завърна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дивата Лагуна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...