AvR1tO (Дивата Лагуна)
44 78
Nov 29, 2008, 11:49 PM

Вечната 

  Poetry » Other
1458 0 5
 

                   ВЕЧНАТА

 

 

Отново спомените в мен бушуват

и сякаш съм на триста века,

и все едно, че съществувам

откак се е родил човекът.

 

И бях принцеса в златни накити,

робиня нечия съсипвана,

второ слънце бях за траките,

Земята райска и реликвата.

 

В борбата бях във всеки миг,

живот раздавах и отнемах.

И подвигът ми бе велик,

и нови територии завземах.

 

С велики гладиатори се срещах,

в двубой преплитахме си ний камите.

Кипеше ми кръвта гореща

и огънят гореше ми в очите.

 

Смърт мен не може да ме покоси,

аз вечна съм и съм безсмъртна.

С камата да ме прободеш дори,

ще възкръсна и ще се завърна.

 

© Дивата Лагуна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??