29 nov 2008, 23:49

Вечната

  Poesía » Otra
1.9K 0 5
 

                   ВЕЧНАТА

 

 

Отново спомените в мен бушуват

и сякаш съм на триста века,

и все едно, че съществувам

откак се е родил човекът.

 

И бях принцеса в златни накити,

робиня нечия съсипвана,

второ слънце бях за траките,

Земята райска и реликвата.

 

В борбата бях във всеки миг,

живот раздавах и отнемах.

И подвигът ми бе велик,

и нови територии завземах.

 

С велики гладиатори се срещах,

в двубой преплитахме си ний камите.

Кипеше ми кръвта гореща

и огънят гореше ми в очите.

 

Смърт мен не може да ме покоси,

аз вечна съм и съм безсмъртна.

С камата да ме прободеш дори,

ще възкръсна и ще се завърна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дивата Лагуна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...