Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
23 нояб. 2005 г., 22:08

Вечната ЛЮБОВ 

  Поэзия
1041 0 3
Велико чувство любовта-
дарява тя крила,
душата като птица полетяла
на своите мечти-крила.
Очите тайнствено засмени,
лицето- свежо като стрък трева,
а тялото- тъй леко..
това е тя, това е любовта.
За нея много се е писало,
все още пише се сега
за трепетите нежни вдъхновени
от истинската красота.
Красотата, чувство на душата,
на вътрешното АЗ в позлата
от виртуозните творци
засвирили като щурци.
Като иконата, която дава
и примирение и прошка свята,
когато жадна е душата
от нея пие за пощада.
Любов, възраждаща се винаги,
любов безкрайна, неумираща,
при теб се връщам на колене
тъй истинска и молеща.
Любов към майка и родина,
любов към моето дете,
любов към моя мил съпруг
или към близки или някой друг.
Ти винаги си свята -истинска
красива като слънчогледите на Гог,
като сонатите на Бетховен мелодична
и всепрощаваща си като Бог.



© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Теди и Дими.
  • Много хубав стих си посветила на чудото Любов! Браво, Джейни!
  • Определено радва ухото....звучи кАто музика в тиха и спокойна нощ.. Слънчеви поздрави от Златна Добруджа 6 с усмивка
Предложения
: ??:??