Nov 23, 2005, 10:08 PM

Вечната ЛЮБОВ

  Poetry
1.3K 0 3
Велико чувство любовта-
дарява тя крила,
душата като птица полетяла
на своите мечти-крила.
Очите тайнствено засмени,
лицето- свежо като стрък трева,
а тялото- тъй леко..
това е тя, това е любовта.
За нея много се е писало,
все още пише се сега
за трепетите нежни вдъхновени
от истинската красота.
Красотата, чувство на душата,
на вътрешното АЗ в позлата
от виртуозните творци
засвирили като щурци.
Като иконата, която дава
и примирение и прошка свята,
когато жадна е душата
от нея пие за пощада.
Любов, възраждаща се винаги,
любов безкрайна, неумираща,
при теб се връщам на колене
тъй истинска и молеща.
Любов към майка и родина,
любов към моето дете,
любов към моя мил съпруг
или към близки или някой друг.
Ти винаги си свята -истинска
красива като слънчогледите на Гог,
като сонатите на Бетховен мелодична
и всепрощаваща си като Бог.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Теди и Дими.
  • Много хубав стих си посветила на чудото Любов! Браво, Джейни!
  • Определено радва ухото....звучи кАто музика в тиха и спокойна нощ.. Слънчеви поздрави от Златна Добруджа 6 с усмивка

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...