Ще дойде Оптимизмът да ме попита:
Какво ще кажеш, как си, напредваш ли в живота?
Що за въпрос е Напредваш ли?
Къде това "напред" си го визирал
къде го виждаш, кой го там постави,
ил то видение е само твое ?
......................
Какво да отговори, човек заминал
"на попрището жизнено средата"
и даже повечкото от живота попрехврлил ...
какво е искал и какво постигнал,
дали да каже и какво получил!
Какво останало е да получи,
какво останал му е длъжен и живота?
Дали това мечтал е, борил се, успявал!
..................
Дали ще оправдае надеждите на тези дето
го са родили, и нему прехвърлили мечтите свои?
.....................
Дали заложил е и той на своите наследници
какво да борят, как неговото дело да поемат?
..............
Осемдесет милиарда имало до днес, измрели са
и живи днес дали и осем са на нашата планета?
Какво туй мъртво множество е мислило,
какво ще спомня си за тях живеещото днес?
Нима си дава сметка за въжделението
на своите предшественици ... ... ... ???
Живее тук и сега, без да се замисля,
че в заем взема от наследниците си
това, което те мечтаят и го заменя със своите
останали напразни, но търсени мечти.
................
Това и вечната несправедливост,
да мислиш, че длъжни са ти тез след теб,
а ти не си за нищо длъжен на тез пред теб!
- Несправедливостта е в теб, нали!
© Цветан Костадинов Все права защищены