ВЕЧНАТА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

Ще дойде Оптимизмът да ме попита:

Какво ще кажеш, как си, напредваш ли в живота?

Що за въпрос е Напредваш ли?

Къде това "напред" си го визирал

къде го виждаш,  кой го там постави,

ил то видение е само твое ?

......................

Какво да отговори, човек заминал

"на попрището жизнено средата"

и даже повечкото от живота попрехврлил ...

какво е искал и какво постигнал,

дали да каже и какво получил!

Какво останало е да получи,

какво останал му е длъжен и живота?

Дали това мечтал е, борил се, успявал!

..................

Дали ще оправдае надеждите на тези дето

го са родили, и нему прехвърлили мечтите свои?

.....................

Дали заложил е и той на своите наследници

какво да борят, как неговото дело да поемат?

..............

Осемдесет милиарда имало до днес, измрели са

и живи днес дали и осем са на нашата планета?

Какво туй мъртво множество е мислило,

какво ще спомня си за тях живеещото днес?

Нима си дава сметка за въжделението

на своите предшественици ... ... ... ???

Живее тук и сега, без да се замисля,

че в заем взема от наследниците си

това, което те мечтаят и го заменя със своите

останали напразни, но търсени мечти.

................

Това и вечната несправедливост,

да мислиш, че длъжни са ти тез след теб,

 а ти не си за нищо длъжен на тез пред теб!

- Несправедливостта е в теб, нали!