Вечната памет

В Е Ч Н А Т А П А М Е Т

Всички поети са смотаняци,

раздаващи от Рога на изобилието,

като,че ли им е бащиния,

с лека ръка наляво,надясно

непоискани от тях,ненужни,

скапани,безполезни съвети,

но наред със всичко това,

не трябва никога,да забравяме

правилото за изключенията 

и,че по неговите постулати

можем,да изключим 

определението за скапаните съвети,

което преди малко обосновах-

то изобщо не се отнася за тях,

за ония поети-заветните,

със техните стихове,

превърнати в нарицателни,

защитили идеите си на практика,

не преклонили глава пред врага,

а смирено положили я във дар,

на вечен залог

в Пантеона на Свободата.

Нека в тяхна чест

редовно да изтупваме

праха от старите страници,

който да поръсва главите на младите

и те вдъхновени

от отлежалата в него патина на Златото

да прекланят коляно смирено

пред величието на шедьоврите,

които никога не трябва да бъдат забравяни.

Онези Поети отразили

най-фантастично,реалистично и мощно

пулса на своето време,

приели го за кратко,

разровили го до дъно,

отсяли мътилката

и отворили място

за новите емоции,

флуктоиращи с нови вибрации-

ония,същите-много добре забравените стари,

които избухват отново с незабравимия блясък

на вечните,жизнеутвърждаващи традиции.

10.04.2025г.гр.Свищов