Aug 15, 2025, 9:43 AM

Вечната памет

  Poetry
159 0 0

 

В Е Ч Н А Т А П А М Е Т

 

Всички поети са смотаняци,

раздаващи от Рога на изобилието,

като,че ли им е бащиния,

с лека ръка наляво,надясно

непоискани от тях,ненужни,

скапани,безполезни съвети,

но наред със всичко това,

не трябва никога,да забравяме

правилото за изключенията 

и,че по неговите постулати

можем,да изключим 

определението за скапаните съвети,

което преди малко обосновах-

то изобщо не се отнася за тях,

за ония поети-заветните,

със техните стихове,

превърнати в нарицателни,

защитили идеите си на практика,

не преклонили глава пред врага,

а смирено положили я във дар,

на вечен залог

в Пантеона на Свободата.

Нека в тяхна чест

редовно да изтупваме

праха от старите страници,

който да поръсва главите на младите

и те вдъхновени

от отлежалата в него патина на Златото

да прекланят коляно смирено

пред величието на шедьоврите,

които никога не трябва да бъдат забравяни.

Онези Поети отразили

най-фантастично,реалистично и мощно

пулса на своето време,

приели го за кратко,

разровили го до дъно,

отсяли мътилката

и отворили място

за новите емоции,

флуктоиращи с нови вибрации-

ония,същите-много добре забравените стари,

които избухват отново с незабравимия блясък

на вечните,жизнеутвърждаващи традиции.

 

10.04.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...