15.08.2025 г., 9:43

Вечната памет

160 0 0

 

В Е Ч Н А Т А П А М Е Т

 

Всички поети са смотаняци,

раздаващи от Рога на изобилието,

като,че ли им е бащиния,

с лека ръка наляво,надясно

непоискани от тях,ненужни,

скапани,безполезни съвети,

но наред със всичко това,

не трябва никога,да забравяме

правилото за изключенията 

и,че по неговите постулати

можем,да изключим 

определението за скапаните съвети,

което преди малко обосновах-

то изобщо не се отнася за тях,

за ония поети-заветните,

със техните стихове,

превърнати в нарицателни,

защитили идеите си на практика,

не преклонили глава пред врага,

а смирено положили я във дар,

на вечен залог

в Пантеона на Свободата.

Нека в тяхна чест

редовно да изтупваме

праха от старите страници,

който да поръсва главите на младите

и те вдъхновени

от отлежалата в него патина на Златото

да прекланят коляно смирено

пред величието на шедьоврите,

които никога не трябва да бъдат забравяни.

Онези Поети отразили

най-фантастично,реалистично и мощно

пулса на своето време,

приели го за кратко,

разровили го до дъно,

отсяли мътилката

и отворили място

за новите емоции,

флуктоиращи с нови вибрации-

ония,същите-много добре забравените стари,

които избухват отново с незабравимия блясък

на вечните,жизнеутвърждаващи традиции.

 

10.04.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...