10 дек. 2007 г., 09:19

Вечната Венера 

  Поэзия » Любовная
717 0 19
Неясно и хладно не искам да пиша,
не се боя от поривите грешни.
Не залязвам, а смело и рязко
се пеня с морска вълна по пясъка.

На себе си  свобода дарявам
и вече червей живота ми не разяда.
А миговете в щастие измервам
и към Голгота с тях се търкалям.

И вместо прегръдка, с вятъра край мен,
вдишвам те, безвремие копринено!
И идвам с Венера, от вълни разпенени
и фойерверки, по пътища обезпепелни!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??