Вечната Венера
Неясно и хладно не искам да пиша,
не се боя от поривите грешни.
Не залязвам, а смело и рязко
се пеня с морска вълна по пясъка.
На себе си свобода дарявам
и вече червей живота ми не разяда.
А миговете в щастие измервам
и към Голгота с тях се търкалям.
И вместо прегръдка, с вятъра край мен,
вдишвам те, безвремие копринено!
И идвам с Венера, от вълни разпенени
и фойерверки, по пътища обезпепелни!
не се боя от поривите грешни.
Не залязвам, а смело и рязко
се пеня с морска вълна по пясъка.
На себе си свобода дарявам
и вече червей живота ми не разяда.
А миговете в щастие измервам
и към Голгота с тях се търкалям.
И вместо прегръдка, с вятъра край мен,
вдишвам те, безвремие копринено!
И идвам с Венера, от вълни разпенени
и фойерверки, по пътища обезпепелни!
© Мариола Томова All rights reserved.
