Аз искам да забравя как боли
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.
Тя срещата ни беше кратък сън.
А цяла вечност всяко разминаване!
От думите, които пак не съм
ти казала, така се задушавам...
Да можех да докосна и за миг
частичка Теб, то мъката ще свърши...
Да можех да забравя!... Но уви
страхливо чакам утре да се върнеш. ...