19 нояб. 2017 г., 17:44
Аз искам да забравя как боли
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.
Тя срещата ни беше кратък сън.
А цяла вечност всяко разминаване!
От думите, които пак не съм
ти казала, така се задушавам...
Да можех да докосна и за миг
частичка Теб, то мъката ще свърши...
Да можех да забравя!... Но уви
страхливо чакам утре да се върнеш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация