Вечни
Аз искам да забравя как боли
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.
Тя срещата ни беше кратък сън.
А цяла вечност всяко разминаване!
От думите, които пак не съм
ти казала, така се задушавам...
Да можех да докосна и за миг
частичка Теб, то мъката ще свърши...
Да можех да забравя!... Но уви
страхливо чакам утре да се върнеш.
Незнайно как, остана нещо с мен,
един копнеж, заровен в твоя поглед....
И аз посрещам всеки следващ ден
със мисълта, че трябва да ме помниш.
И времето, опитомено, спи
в краката ни, като домашна хрътка...
Пазител на крилете ми си ти!
И свобода е нашата прегръдка.
