вечният огън
978
0
3
Вечният огън
Търкаляш дните си
като потомък на Сизиф.
В случаен миг,
изправяш ръст,
отмяташ тежки мисли,
вдигаш поглед,
с желание
Небето да прославиш.
Но... не!
Не можеш.
Тежат притворените клепки,
прикривайки пожара на изгарящ поглед.
Заключен,
огънят потайно те изгаря
и търсиш паст, космична дупка,
да го запратиш там, в безкрая...
Но... не!
Не знаеш...
Че дори когато
за последно
склопил си очи,
а той,
Вселената обиколил
и вече
много като теб
е овъглил,
тоз огън
пак ще те гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стела Флорова Все права защищены
