флорестел (Стела Флорова)
18 64
5 jun 2007, 9:24

вечният огън 

  Poesía
772 0 3
 

Вечният огън

 


Търкаляш дните си 

като потомък на Сизиф.

В случаен миг,         

изправяш ръст,

отмяташ тежки мисли,

вдигаш поглед,    

с желание

Небето да прославиш.                


Но... не!

Не можеш.


Тежат притворените клепки,

прикривайки пожара на изгарящ поглед.

Заключен,

огънят потайно те изгаря

и търсиш паст,     космична дупка,

да го запратиш там,          в безкрая...

       

Но... не!

Не знаеш...


Че дори когато         

за последно

склопил си очи,

а той,

Вселената обиколил

и вече                     

много като теб

е овъглил,

тоз огън               

пак ще  те гори.

 

© Стела Флорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??