флорестел (Стела Флорова) флорестел (Стела Флорова)
18
Jun 5, 2007, 9:24 AM

вечният огън

  Poetry
977 0 3
 

Вечният огън

 


Търкаляш дните си 

като потомък на Сизиф.

В случаен миг,         

изправяш ръст,

отмяташ тежки мисли,

вдигаш поглед,    

с желание

Небето да прославиш.                


Но... не!

Не можеш.


Тежат притворените клепки,

прикривайки пожара на изгарящ поглед.

Заключен,

огънят потайно те изгаря

и търсиш паст,     космична дупка,

да го запратиш там,          в безкрая...

       

Но... не!

Не знаеш...


Че дори когато         

за последно

склопил си очи,

а той,

Вселената обиколил

и вече                     

много като теб

е овъглил,

тоз огън               

пак ще  те гори.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Флорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0