valia1771 (Ивон)
371 11660
22 июн. 2018 г., 15:35

Вечният влак 

  Поэзия
1713 12 20

Този влак е невидим, безшумно пълзи

по безкрайните релси на мъката,

той е пълен догоре с безгрижни души,

спира само на гара Разлъка.

 

И се движи без план, без посока дори,

според някакво Божие разписание,

но когато премине през мене боли,

а е все на един сън разстояние.

 

Ето, виждам я мама със златни коси -

до прозореца седнала вляво,

пак е правила баница в ранни зори

и събуждам се сита и бяла.

 

 

© Ивон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??