valia1771 (Ивон)
371 11611
22 jun 2018, 15:35

Вечният влак 

  Poesía
1927 12 19

Този влак е невидим, безшумно пълзи

по безкрайните релси на мъката,

той е пълен догоре с безгрижни души,

спира само на гара Разлъка.

 

И се движи без план, без посока дори,

според някакво Божие разписание,

но когато премине през мене боли,

а е все на един сън разстояние.

 

Ето, виждам я мама със златни коси -

до прозореца седнала вляво,

пак е правила баница в ранни зори

и събуждам се сита и бяла.

 

 

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??