Вечният влак
Този влак е невидим, безшумно пълзи
по безкрайните релси на мъката,
той е пълен догоре с безгрижни души,
спира само на гара Разлъка.
И се движи без план, без посока дори,
според някакво Божие разписание,
но когато премине през мене боли,
а е все на един сън разстояние.
Ето, виждам я мама със златни коси -
до прозореца седнала вляво,
пак е правила баница в ранни зори
и събуждам се сита и бяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
