Вечно ще съм там...
Ще мине време, нима ще ме забравиш?
Споменът в тебе ще гори!
Тез ръце на друга нежно ще те галят, а вътре в тебе всичко ще боли.
Ще й казваш с нежен глас "Обичам те", а всъщност обичаш ли я ти?
Ще чакаш тя да се обърне, да си тръгне другата в нощта
и тогава, навел в тъмното глава, ще чертаеш моето име в прахта.
Ще галиш чуждите ръце, ще ги галиш, но с гняв.
А нейните очи наивни, нима ще знаят, че виждаш моите в тях?
Последен танц й подаряваш и на нея, както и на мен.
А след това безмълвно я оставяш, разбирайки, че тя не е като мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Андреева Все права защищены
