Вечност...
Вечност...
на Еми...
Когато дойдат Времена не искани
по странната прищявка на Съдбата-
ще бъдем вече изповедно искрени,
но времеделна там ще е чертата,
която трябва да преминем Скъпа
дори и да изглежда нелогично,
а след това ще хване всеки пътя
към своята самотна идентичност...
...Ще ме целунеш бързо на раздяла
и тихо ще ми кажеш: „ Забрави ме!..”,
а аз като надежда закъсняла
във унес ще прошепна твойто име
и всеки божи ден ще те забравям,
и все така на моят Свят до Края...
...Ще бъда, ще греша, ще остарявам,
а няма как да спра да те желая!..
д-р Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
