9 июн. 2013 г., 12:22

Вечност

1.1K 1 2

 

 

ВЕЧНОСТ

 

 

Няма вечен живот,

вечно щастие няма –

вечността е мечтано несбъднато чудо.

     Но тогава и вечният сън е измама

     и излиза, че вечната смърт е заблуда.

 

И какво са тогава доброто и злото,

паметта и съдбата, началото, краят?

И не са ли животът, смъртта – колелото,

дето тежко край нас се търкаля?

 

Не зная!

 

Но в безкрая на вечното сляпо движение,

щом животът е миг, или миг ни се струва,

значи има и второ, и трето рождение

и при всяко превъртане всъщност изплува

 

на съдбата от тъмната бездна сурова

нова битност и нова пътека незрима

и при всяко превъртане – идваш отново,

за случаен отрязък от време те има,

 

съществуваш за малко, запътен към края

и отново изчезваш в дълбока забрава

като сън, като вопъл и сянка...

                                                        Не зная

в необята дали и душата изтлява,

 

но е факт, че безкрайно присъствие няма –

вечността е мечтано несбъднато чудо.

     Но тогава и вечният край е измама

     и съм сигурен: вечната смърт е заблуда.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...