9 jun 2013, 12:22

Вечност

  Poesía
1.1K 1 2

 

 

ВЕЧНОСТ

 

 

Няма вечен живот,

вечно щастие няма –

вечността е мечтано несбъднато чудо.

     Но тогава и вечният сън е измама

     и излиза, че вечната смърт е заблуда.

 

И какво са тогава доброто и злото,

паметта и съдбата, началото, краят?

И не са ли животът, смъртта – колелото,

дето тежко край нас се търкаля?

 

Не зная!

 

Но в безкрая на вечното сляпо движение,

щом животът е миг, или миг ни се струва,

значи има и второ, и трето рождение

и при всяко превъртане всъщност изплува

 

на съдбата от тъмната бездна сурова

нова битност и нова пътека незрима

и при всяко превъртане – идваш отново,

за случаен отрязък от време те има,

 

съществуваш за малко, запътен към края

и отново изчезваш в дълбока забрава

като сън, като вопъл и сянка...

                                                        Не зная

в необята дали и душата изтлява,

 

но е факт, че безкрайно присъствие няма –

вечността е мечтано несбъднато чудо.

     Но тогава и вечният край е измама

     и съм сигурен: вечната смърт е заблуда.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...