4 нояб. 2019 г., 00:29  

Вечност...4

1.4K 0 0

 

Вечност...4

 

Подхвана ни Нечакан Вихър

с красив Каприз в безумен зов -

и с нежен повей лъхна тихо

край нас:Внезапната любов...“

 

(Изтръпнахме от страст и не́га,

кресче́ндо ускорили Дъх,

но в миг – подгонени от него –

достигнахме безимен връх!...)

 

Докоснахме Самата Вечност

в Божественото Естество́ –

надвили Земната обреченост

със: Панвселеннно тържество́...

 

От там погледнахме Звездите

(за първи път и през Деня) –

а „мълнията“ от душите

ги освети щом притъмня́...

 

Божествено е да желаем

мечтателно за Вечността,

но Гравитацията  (знаем!) –

държи ни все в Реалността...

 

А Онова,което „Вечност

днес сри́чаме в речи́татив

нера́збира́емо далече“

там някога било е: Взрив...

 

След този Взрив Голяморисан

е бил да бъде тук Света,

но със нищожен дял бил вписан

в аналите на Вечността...

 

Фактически Самата вечност

е ни́що повече от Взрив,

с въпрос на отговор обречен:

„Кому е нужен бил мотив?“...

 

Така поглеждам все към Бога,

душата таинства мълви

и от Божественият огън

измолвам щом не ми върви...

 

... Но с Невъзможна еманация

достигнем ли със Страст Върхът –

разчитаме на Гравитцията

да я повторим... Но: с Грехът!“...

 

А с този усет за "неземност"

в "приоблачните" тук била:

навярно "дивата" потребност

и към Върхът да е дошла!...

 

 

*     *    *     *     *    *     *

 

... И бяхме в този миг съгласни:

за вечно да останем „Горе“ –

мака́р да мамеше прекрасно

и Долу:

Светът красив творен от Хората!...“

 

03.11.20119.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...