Вечност

Помниш ли лятото и морето,
не ни трябваше нищо, даже обувки.
Единственото по-удобно място от хамака ти бяха прегръдките,
а очите ти блестяха повече от огъня...
А вечерта с глиганите?
За първи път влязох гола в морето и
само луната ни гледаше 
как потъваме в млечното ѝ отражение...
Косата ми стана с цвят на изгрев,
а ти потъмня, като мляко с какао...
Дразнеше ме, а не можех да ти се сърдя...
Иска ми се да се бяхме изгубили
във времето и пространството
да бяхме останали там завинаги,
да се беше превърнал в скала, 
а аз в морска пяна 
и да те ,,прегръщам" вечно...