FFortuna (Петя Павлова)
67 114
25 окт. 2017 г., 10:28

Вечност 

  Поэзия » Другая
571 3 6

Досънувах дълбоките сънища, дето 

са пречупили тънките корабни мачти. 

Изтълкувах съдбата, и колко ли значи 

да живея назаем отвъд бреговете. 

 

По морето подводна пустиня достигнах, 

и оазис от страх прежаднял, и далечен. 

Съчиних невъзможната дума за вечност, 

прекопирана с тъжния цвят на индиго. 

 

Издълбах през посоките тесни тунели, 

не гробове да бъдат, а жертвени ями. 

И когато се мръкне и вече ме няма 

загърнете сърцето ми в черна дантела. 

 

Погребете ме тайно, без дата и име, 

с помътнели и скръбни вълни - оплаквачи, 

а от тънките счупени корабни мачти 

направете ми сал. И така ще ме има.

© Петя Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички!
  • Въздействаща творба!
  • Пете, намирам подборът на изразните ти средства за силно въздействащ! Перото ти е силно, защото мисълта ти е! Технически израстваш. Макар римната схема АББА, т.е. с обхватни и съседни рими да не е слабост на повечето пишещи, си се справила повече от майсторски. Браво, момиче! Продължавай!
  • Стихът ми хареса, но темата не. Днес водата е отнесла 3, а може би и 4 живота в Бургаско. Не ми се мисли за смърт.
  • Страхотна образност и приказно... Поздрав!
  • хубаво е
Предложения
: ??:??