LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
15 июн. 2019 г., 22:36

Вечност 

  Поэзия » Философская
454 0 0

И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.

 

И тогава ефирна, невидима, лека,
ще идвам в тъжния ти делник.
Със тихия полъх на вятъра,
ще бъда нежно докосване.

 

Блясък и спомен в очите ти
по невъзвратимите, отминали дни.

© Румяна Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??