LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
Jun 15, 2019, 10:36 PM

Вечност 

  Poetry » Phylosophy
463 0 0

И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.

 

И тогава ефирна, невидима, лека,
ще идвам в тъжния ти делник.
Със тихия полъх на вятъра,
ще бъда нежно докосване.

 

Блясък и спомен в очите ти
по невъзвратимите, отминали дни.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??