Вечност
652
0
0
И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.
И тогава ефирна, невидима, лека,
ще идвам в тъжния ти делник.
Със тихия полъх на вятъра,
ще бъда нежно докосване.
Блясък и спомен в очите ти
по невъзвратимите, отминали дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Маринова Всички права запазени
