18 февр. 2021 г., 23:28

Вечност

823 0 0

България! Днес коленичим

пред твоя син - така обичан!

Той няма гроб... Но има Време

и поколения - приели

в Духа си Святото му Дело -

да брани Свободата смело!

Заветът му - на всички скъп е!

Велик е - с простите си стъпки,

защото за народа беден

е бил и Дякон - изповедник!
Съратник - на една идея,

чиято мощ е безпределна!

Комита и будител! Странник

по пътищата най-потайни.

Различен - не по облеклото,

по смисъла на тържеството,

с което може да посява

у българите светла Вяра!

Учителю! Василе! Левски...

Преминал си през вековете

с онази страшна мъжка сила,

която робството разбива

и кара всякое бесило

да бъде жалко и безсилно!

Поклон пред твоят героизъм!

Епохите - напред си виждал...

- Печеля ли - Народ печели!

Загубя ли аз - само мене...

След теб, България се ражда

за нова орис, с остра жажда

да помни синовете свои -

достойно чупили окови!

Животът ти - отдаден славно,

в земята българска остава.

Пред Свободата - коленичим!

На Вечност - Левски ни обрича!

 

18. 02.2021г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...