Вечност
Пленявай, ранѝ ме, стопѝ ме до дъх!
Снижи ме до пепел и дяволски знак...
Жесток си, но сладката болка е връх,
на който разливаме пламъци в мрак.
Бъди ми художник, а аз ще съм свян –
платно за рисуване с болка и грях.
Не питам дали обичта ни е блян,
защото съм няма – докрай изгорях.
Смъртта е начало, а ти си ми Рай.
Прераждаш се в дъжд и твориш чудеса.
Изпий ме до сетната глътка, но знай –
най-жадната ръж си, а аз съм роса.
Без тлен ще те имам – под бледа луна.
А в дните, в които копнееш за плам,
ще помниш – за теб съм всевечна, една.
Дори и от пепел любов ще създам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
