ЛуЛу
49 222
13.08.2017 г., 23:33 ч.

Вечност 

  Поезия » Любовна
1006 2 6

Пленявай, ранѝ ме, стопѝ ме до дъх! 
Снижи ме до пепел и дяволски знак... 
Жесток си, но сладката болка е връх, 
на който разливаме пламъци в мрак. 


Бъди ми художник, а аз ще съм свян – 
платно за рисуване с болка и грях.  
Не питам дали обичта ни е блян, 
защото съм няма – докрай изгорях. 


Смъртта е начало, а ти си ми Рай. 
Прераждаш се в дъжд и твориш чудеса. 
Изпий ме до сетната глътка, но знай – 
най-жадната ръж си, а аз съм роса. 

 

Без тлен ще те имам – под бледа луна. 
А в дните, в които копнееш за плам, 
ще помниш – за теб съм всевечна, една. 
Дори и от пепел любов ще създам.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "най-жадната ръж си, а аз съм роса"
    бисерче!
  • Милите ви думи ме оставят безмълвна. Благодаря ви! За мен е удоволствие да ви доставям удоволствие! Радвам се, че съм успяла да ви даря наслада, това ми носи щастие. Изпращам ви прегръдки и слънчеви усмивки!
  • Адски добро!!! Аплодирам права! Е това е поезия за мен! Благодаря за удоволствието!
  • Ефирно! Чудесно произведение! Поздравления.
  • Много красиво!
  • Една всеотдайна вечност.
    И от пепел любов да създадеш
    всичко е преходно
    ти ще прозреш.
Предложения
: ??:??