ЛуЛу
44 результатов
Лилии и две сърца...
Помня те с букет в ръка.
Падна (призрачна) нощта,
без гласа ти - самота.
Пет лъжички сладолед, ...
  103 
Очи от кехлибар и думи мъжки
попиваха в плътта ми като грях.
Видях го. Връхлетя ме изведнъж...
в дланта му капки вричане разлях.
Целувки... пърхат златни пеперуди ...
  787 
Забравих, че мога да бъда щастлива.
В очите ми плават куп лодки от мрак —
по здрач със сълзите ми тайно преливат,
превръщат се в лъч, който всъщност е знак...
По горски поляни от обич ще тичам, ...
  80 
Обидите убиват. И напразно
опитвам се да залича следите
от всеки камък, хвърлен най-омразно,
с целта да затъмни искрата в дните.
Обидите са болка. И прорязват ...
  245  10 
This Void cannot be filled. My soul gave birth to Death —
I sense its coldness in my room with every taken breath.
I know it in my heart — my life is now an End.
This ending feels like Paradise — I'm going to Ascend.
The clock keeps ticking loud, it's time to say 'Goodbye'. ...
  350 
The Color of the Grave is Green —
The Outer Grave — I mean —
You would not know it from the Field —
Except it own a Stone —
To help the fond — to find it — ...
  386 
I knew you were leaving before I was told.
Your hands were around me – your kisses were cold.
My skin is so lonesome and craves a relief.
You're growing inside me – my infinite Grief.
I knew you were only a dream of my heart. ...
  444 
Светът ми е малка прихлупена къща,
където обичам, но пак съм сама.
Зеленото в мен от любов се разгръща,
но щом е студено... се слива с Тъма.
Светът ми разлиства мечтите си нощем, ...
  221 
I measure every Grief I meet
With narrow, probing, eyes –
I wonder if It weighs like Mine –
Or has an Easier size.
I wonder if They bore it long – ...
  400 
"Hope" is the thing with feathers –
That perches in the soul
And sings the tune without the words
And never stops at all.
And sweetest in the Gale is heard ...
  452 
I'm Nobody! Who are you?
Are you – Nobody – too?
Then there's a pair of us – don't tell!
They'd banish us – you know.
How dreary – to be – Somebody! ...
  639 
Любимия предадох, а след края
за дните с него спомням си, ридая.
Прошепнах му "аз още те обичам",
но вече само в стих ще го събличам,
и ще го търся в спомени... и в Рая. ...
  252 
Единствен ти и само, само ти
тешиш ме тъй, когато съм в тъма.
О, моля те, върви си... и прости!
За мен съдба е в мрак да съм сама.
Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак, ...
  249 
От нежни лъчи сплитам слънчеви плитки
и с нишки от обич съшивам мечти.
Сред пухкави облачни кули политам,
гласът ти ме следва и с моя ехти.
Не гледай в очите ми сякаш съм чужда – ...
  618  10  11 
Трънливи клони с дребни плодове
душат ума ти в ревност и нерадост.
Във теб лудуват скрити бесове,
разкъсан мак е старата ти сладост.
Повиках те копнежно – с топъл зов. ...
  347 
Очите му сякаш изгубиха цвят,
а сивата обич от сълзи прелива.
Браздите дълбоки без думи кървят
и думи за сбогом в ума ми попиват.
Къде са мечтаните млади брези, ...
  283 
Душата ми видя те и избра
до теб да е в горчивина и сладост.
Дарявам те с криле от цветна радост,
днес сочен плод за теб ще набера.
Притискам тайно пламнали бедра... ...
  438 
Сънувам те и в мрака ти се вричам.
Желая те... дали го знаеш ти?
Топя се, виж! По твойта длан се стичам.
Сънувам те и в мрака ти се вричам.
Ликът ти в нощ видях. Сега обичам. ...
  361 
Не съм дете – не мога да простя
и в ясен юлски ден да те прегърна.
Сега далеч от теб ще отлетя.
До прошка щом дорасна, ще се върна.
Признавам, че си лято в земен Рай – ...
  803  21  22 
Твоя съм, чуваш ли, толкова твоя!
Всяка частица на теб подарих.
Как ме превърна ти в птичка спокойна?
(Сякаш гласът ми е призрачно тих.)
Виж ме сега! В черен дъжд – балерина. ...
  520  10 
Изплетени плитки от дни златокоси
ме галят и кротко разливат лъчи.
Надеждите бели дали ще износя,
гласчето ти нежно щом тук не звучи?
Сънувам те нощем – тогава е светло ...
  259 
Мечтая от облаче майчина нежност
при мен да се върнеш и тук да останеш.
Но всяко отчупено късче надежда
пониква в сълза и в отворена рана.
Къде си, звездичке? Без теб ще угасна... ...
  194 
Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!
От теб се научих без страх да обичам.
И няма те тук, но живееш в сърцето.
Сълза си в окото и приказно светиш.
Без теб ще изтлея... За Бога, върни се! ...
  202 
Сънувах те, мое съкровище свидно,
усещах те близо — тъй както преди...
Но пак се събудих... Защо си отиде?
В гърдите ми птиче от обич гнезди.
Да дишам, да спя, да обичам... не мога. ...
  120 
Не чакай, любими, при теб да се върна!
Нима си забравил за мрачните дни?
Романа с искрящия плам ще разгърна –
да видиш как всичко без свян изгори.
Очите ти бяха окови от лудост. ...
  157 
Ти виждаш ли, скъпи, как птиците сплитат
венчета от обич в небе от сатен?
Душите ни в пухкави облаци скитат,
а Слънцето ласкаво грее над мен.
Дали си сънувал очите ми, мили? ...
  274 
Защо ме преследват очите ти, мили?
Макар и далече, ти в блян си до мен.
Душите гнездо от коприна са свили.
На топло сме в него в студения ден.
Без теб съм невинно и тихо момиче — ...
  264 
Запей ми за обич, прелитащо птиче!
За топлите нощи и хладния мрак...
Запей ми за тъжното младо момиче,
което замина с най-късния влак.
Навярно младеж без сърце е оставил ...
  205 
Листенце съм и спя в роса —
в сълзите ѝ блестя.
С дъждовен повей в небеса
и с птиците летя.
Пътувам сред цветя от смях – ...
  161 
Когато без милост ме сграбчи тъмата,
щом черната пръст вземе моята плът,
светът ми ще свърши – насън ще съм свята.
Оковите стари ще спрат да тежат.
И нека да бъда неземна, красива – ...
  234 
Пленявай, ранѝ ме, стопѝ ме до дъх!
Снижи ме до пепел и дяволски знак...
Жесток си, но сладката болка е връх,
на който разливаме пламъци в мрак.
Бъди ми художник, а аз ще съм свян – ...
  253 
Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж ...
  323 
Не помня откога, но всеки ден
в слепени длани топля твойта есен.
Отронен златен лист лети над мен –
цветът му с твоя блясък е замесен.
Дъги рисуваш в моите очи. ...
  456 
Не смей с перце да галиш, мили!
Обичам да горчиш като облог,
след който губя сетни сили,
и стичам се на капчици порок.
Горя, любов, с очи взривявам, ...
  660 
Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла, ...
  464  11 
Недей с кадифе да се галиш във дните ми,
копнеят за изгреви с капки безвремие.
Събличай и тайните, скрити в очите ми,
обичай, смали ме от гордост в смирение.
Не ми подарявай възлюбено вричане, ...
  407 
Над бленувани облаци, сплели в небе
теменужени острови с вкус на дъги,
нарисувах очите ти с крехко перце,
и заплувах във ирис, роден от лъчи.
Под звезди претворявам те в бяла бреза, ...
  291 
Не съм край реката уханното цвете,
не съм на гората върбата зелена.
Но помня, косите ми вихърът сплете,
така те достигам – криловно над Сена.
Понеже на глътки те грабя, до суша, ...
  1009  12  18 
Капят златни и червени,
ярки, есенни листа.
Вчера багрени, засмени,
днес целуват се в пръстта.
Щом се ронят, ще ги хвана ...
  306 
Ветровете за теб ми шептят,
неугасващи устни пламтят.
Вечерта ме унесе в тъма
и познахме се в сън без тела.
Светлината си нося в ръце, ...
  210 
Предложения