Вечността ни е днес
Вечността ни е днес. Тук,
сега, на момента.
Страда от махмурлук
след мастика със мента.
Нечовешки капризна -
иска всичко веднага.
И последната риза
от гърба ми открадна,
а последната болка,
дето с теб поделихме,
скри в най-черната дупка
(ние пак я открихме).
А от тебе взе кръста
и на мене го връчи
предрешен като пръстен.
Май ще ни поизмъчи.
Някой ще ни завиди
за любовните рани.
Няма да я пропъди -
тук е. Вечно пияна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
