Вечността ни е днес. Тук,
сега, на момента.
Страда от махмурлук
след мастика със мента.
Нечовешки капризна -
иска всичко веднага.
И последната риза
от гърба ми открадна,
а последната болка,
дето с теб поделихме,
скри в най-черната дупка
(ние пак я открихме).
А от тебе взе кръста
и на мене го връчи
предрешен като пръстен.
Май ще ни поизмъчи.
Някой ще ни завиди
за любовните рани.
Няма да я пропъди -
тук е. Вечно пияна.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
