Веднъж

13 окт. 2005 г., 09:39

Поэзия

751 0 3

Една звезда напусна своя корен.
Търкулна се по склона на нощта
и цопна в тъмна локва вечност.
Луната примижа,заслушана в щурците.
В морето разцъфтяха сребърни цветя.
Върху скала стоях-безмълвен зрител,
потресена от своята несъвършеност.

Веднъж

Свързани произведения

Комментарии

Предложения