Oct 13, 2005, 9:39 AM
Веднъж
Една звезда напусна своя корен.
Търкулна се по склона на нощта
и цопна в тъмна локва вечност.
Луната примижа,заслушана в щурците.
В морето разцъфтяха сребърни цветя.
Върху скала стоях-безмълвен зрител,
потресена от своята несъвършеност.
Търкулна се по склона на нощта
и цопна в тъмна локва вечност.
Луната примижа,заслушана в щурците.
В морето разцъфтяха сребърни цветя.
Върху скала стоях-безмълвен зрител,
потресена от своята несъвършеност.
© Здравка Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Пропуснала го бях,Заре.Хубаво е!
-
Прекрасно!
-
Браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
