zara (Здравка Маринова)
111 448
Oct 13, 2005, 9:39 AM

Веднъж 

  Poetry
712 0 3
Една звезда напусна своя корен.
Търкулна се по склона на нощта
и цопна в тъмна локва вечност.
Луната примижа,заслушана в щурците.
В морето разцъфтяха сребърни цветя.
Върху скала стоях-безмълвен зрител,
потресена от своята несъвършеност.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??