Веднъж...
Веднъж течеше осмомартенски купон – "служебно"
Личеше подготовката. Прически. Дрехи нови.
Смях в големи порции като за последно!
Преливаше софрата... И музика за "Очи чорние"!*
Когато настроението бе вече в апогея
след алкохола, изпит на много екс,
след речите как всичките колежки греят
и до една са много, ама много секси...
Се появи Съдбата ! На вид нито жена, ни мъж,
в кожух и шапка рошава, приличаща на слон!
Със вáленки! * В ръката водеше дете. И изведнъж
продума "Здравствуйте" с възможния най-нежен тон..
После обясни, че търси Димчо, нейния съпруг
и за изненада и подарък му донесла –
Стьопа, който му приличал като никой друг !
С Интерпол открила го, обаче ! Хич не било лесно....
А Димчо валс танцуваше и бе със славата – за него
дами се редяха на опашка! В миг зърна Мира!
Светът се завъртя! Отесня му кожата ! Да бяга!
Да можеше и в друг свят да телепортира!!!
Че правило бе – в командировка всичките мъже
бяха ли за дълго в някогашната Русия
добре си поживяват! Жени – гальовни! И без мезе
пият водка, що сякаш от чешмата се излива!!...
Ядат. Пият. Дори бракове фиктивни"сключвали",
някои, без да мислят и деца навъдили...
А ако съдбата за золумите им не научвала –
се връщали ни лук ни праз мирисали...
Но, Димчо явно, че дълбоко бе загазил...
И нищо, че на вид изглеждаха "Ну, заяц, погоди!"*
И нищо, че "спасил се", обещанието не спазил –
за Стьопа беше папочка* любим !...
Ще не ще – направи сватба много българска.
Получи даже зестра – "Волга", новичка кола!
Но Мира бдеше! Взе му правото на всяка приказка
и поглед, дори в гръб за друга някоя жена!
Ни танци вихреше във празненствата,
ни виц разказваше със настроение...
Защото знаеше, че ЦРУ и вътре в главата
му виждаше и мисълта и най-дребното трептене!!!
15.03.2018
______________________________________________
*валенки - руски зимни ботуши
*папочка-/рус/ татенце
*Ну, заец, погоди - известната
руска приказка
*очи чорние - руски романс
© Ирина Филипова Все права защищены