16 мар. 2018 г., 00:41

Веднъж...

890 3 24

         


                                                               

                                      Веднъж... 

 

          Веднъж течеше осмомартенски купон  – "служебно"
          Личеше подготовката. Прически. Дрехи нови.
          Смях в големи порции като за последно!           
          Преливаше софрата... И музика за "Очи чорние"!* 

 

          Когато настроението бе вече в апогея
          след алкохола, изпит на много екс,
          след речите как всичките колежки греят
          и до една са много, ама много секси...

 

          Се появи Съдбата ! На вид нито жена, ни мъж,
          в кожух и шапка рошава, приличаща на слон!
          Със вáленки! * В ръката водеше дете. И изведнъж
          продума "Здравствуйте" с възможния най-нежен тон..

 

          После обясни, че търси Димчо, нейния съпруг
          и за изненада и подарък му донесла –
          Стьопа, който му приличал като никой друг !
          С Интерпол открила го, обаче ! Хич не било лесно....

 

          А Димчо валс танцуваше и бе със славата – за него
          дами се редяха на опашка! В миг зърна Мира!
          Светът се завъртя! Отесня му кожата ! Да бяга!
          Да можеше и в друг свят да телепортира!!!

 

          Че правило бе – в командировка всичките мъже
          бяха ли за дълго в някогашната Русия
          добре си поживяват! Жени – гальовни! И без мезе              
          пият водка, що сякаш от чешмата се излива!!...

 

          Ядат. Пият. Дори бракове фиктивни"сключвали",
          някои, без да мислят и деца навъдили...
          А ако съдбата за золумите им не научвала –
          се връщали ни лук ни праз мирисали...

 

          Но, Димчо явно, че дълбоко бе загазил...
          И нищо, че на вид изглеждаха "Ну, заяц, погоди!"*
          И нищо, че "спасил се", обещанието не спазил –
          за Стьопа беше папочка* любим !...

 

          Ще не ще – направи сватба много българска.
          Получи даже зестра –  "Волга", новичка кола!
          Но Мира бдеше! Взе му правото на всяка приказка
          и поглед, дори в гръб за друга някоя жена!

 

          Ни танци вихреше във празненствата,
          ни виц разказваше със настроение...
          Защото знаеше, че ЦРУ и вътре в главата
          му виждаше и мисълта и най-дребното трептене!!!

            15.03.2018

______________________________________________

     *валенки - руски зимни ботуши
     *папочка-/рус/ татенце     
     *Ну, заец, погоди - известната
          руска приказка
     *очи чорние - руски романс

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уаууу,една ломска дума,/изпедепцала/!!!Ена,радвам се,че те усмихна моя стих!Винаги си добре дошла на страницата ми!Благодаря ти!
  • Уаууу, представям си ситуацията
    За де смееш ли, да плачеш ли...
    Ама и ти как си го изпедепцала!
  • О,Албенче,олекна ми!Търсех причини в себе си ,че не те виждам напоследък на страницата си и сега се радвам,че съм те усмихнала!Загубих си някъде самочувствието и дори не ми се влиза в сайта!
    За теб,Вики,също се радвам,нещо се разминаваме,за това търпя критика,ще се коригирам....
  • Хаха, намерил си е майсторката.
  • Иринче, смях се от сърце!Чудесно си го описала! Поздравявам те!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...