16 мар. 2018 г., 00:41

Веднъж... 

  Поэзия » Юмористическая
719 3 24

         


                                                               

                                      Веднъж... 

 

          Веднъж течеше осмомартенски купон  – "служебно"
          Личеше подготовката. Прически. Дрехи нови.
          Смях в големи порции като за последно!           
          Преливаше софрата... И музика за "Очи чорние"!* 

 

          Когато настроението бе вече в апогея
          след алкохола, изпит на много екс,
          след речите как всичките колежки греят
          и до една са много, ама много секси...

 

          Се появи Съдбата ! На вид нито жена, ни мъж,
          в кожух и шапка рошава, приличаща на слон!
          Със вáленки! * В ръката водеше дете. И изведнъж
          продума "Здравствуйте" с възможния най-нежен тон..

 

          После обясни, че търси Димчо, нейния съпруг
          и за изненада и подарък му донесла –
          Стьопа, който му приличал като никой друг !
          С Интерпол открила го, обаче ! Хич не било лесно....

 

          А Димчо валс танцуваше и бе със славата – за него
          дами се редяха на опашка! В миг зърна Мира!
          Светът се завъртя! Отесня му кожата ! Да бяга!
          Да можеше и в друг свят да телепортира!!!

 

          Че правило бе – в командировка всичките мъже
          бяха ли за дълго в някогашната Русия
          добре си поживяват! Жени – гальовни! И без мезе              
          пият водка, що сякаш от чешмата се излива!!...

 

          Ядат. Пият. Дори бракове фиктивни"сключвали",
          някои, без да мислят и деца навъдили...
          А ако съдбата за золумите им не научвала –
          се връщали ни лук ни праз мирисали...

 

          Но, Димчо явно, че дълбоко бе загазил...
          И нищо, че на вид изглеждаха "Ну, заяц, погоди!"*
          И нищо, че "спасил се", обещанието не спазил –
          за Стьопа беше папочка* любим !...

 

          Ще не ще – направи сватба много българска.
          Получи даже зестра –  "Волга", новичка кола!
          Но Мира бдеше! Взе му правото на всяка приказка
          и поглед, дори в гръб за друга някоя жена!

 

          Ни танци вихреше във празненствата,
          ни виц разказваше със настроение...
          Защото знаеше, че ЦРУ и вътре в главата
          му виждаше и мисълта и най-дребното трептене!!!

            15.03.2018

______________________________________________

     *валенки - руски зимни ботуши
     *папочка-/рус/ татенце     
     *Ну, заец, погоди - известната
          руска приказка
     *очи чорние - руски романс

             

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уаууу,една ломска дума,/изпедепцала/!!!Ена,радвам се,че те усмихна моя стих!Винаги си добре дошла на страницата ми!Благодаря ти!
  • Уаууу, представям си ситуацията
    За де смееш ли, да плачеш ли...
    Ама и ти как си го изпедепцала!
  • О,Албенче,олекна ми!Търсех причини в себе си ,че не те виждам напоследък на страницата си и сега се радвам,че съм те усмихнала!Загубих си някъде самочувствието и дори не ми се влиза в сайта!
    За теб,Вики,също се радвам,нещо се разминаваме,за това търпя критика,ще се коригирам....
  • Хаха, намерил си е майсторката.
  • Иринче, смях се от сърце!Чудесно си го описала! Поздравявам те!
  • Аз съг градско чедо и май нямаше в нашия рецептурник такава манджа,дори не съм я яла...А в интернет всичко знаят,може да питаш.Съжалявам,че аз не мога да ти помогна!А и къде ти дойде на акъла?Видях,че при "въпросите"си влизал няколко пъти...
  • Тук в Пловдив не са чували за "гнетени чушки с боб"Как се правят,Ирина
  • Благодаря ти.!..Ти си вечна!!!Бъди!!!
  • Развесели ме,Хари,имах нужда от това!На теб не може да ти се разсърди човек....а и няма за какво.Бях болна и не ми се искаше да коментирам,знаеш,че не ги правя с една дума само,а за това се иска настроение...Съжалявам за братовчед ти,за близък боли,но...такъв е животът!Ти бъди жив и здрав и нека музата не те напуска.....
  • Ирина,мислих си,че съм те обидил!!Дълги дни и нощи ходих на работа в завода.Обличах омазнените от грес дрехи!Но винаги ме крепеше това,че те има!И си тук!Онзи ден погребахме братовчеда!Много,много!Затава съм тъжен!Извини ме!
  • Извинявам се за закъснението!Нещо съм миньорна....и се страхувам да не напиша нещо по-така.....Как да се усмихвам/добре,че поне вас успявам да усмихна!/като напоследък толкова ми се бавят стиховете,докато ги "пуснат",че ми убиват желанието да пиша.....
    Благодаря,Меги,че не ме забравяш,Руми,не бъди пристрастна.....Румяна,количката не е причина да не се забавляваш,радвам се ако допринасям за това,Хари,казах по-горе причината да ми е миньорно ,и без друго нямам самочувствие и тръпна,докато получа първия отзив.....а като се изнервя от чакането на публикацията и ...удоволствието умира.Радвам се на думите ти,приемам ги като комплимент.....
  • Ирина,искам винаги да бъдеш тук!Иначе,ще се разсърдя!Винаги!!!
  • Ех,какъв спомен Иржи!Стана ми светло и топло от него,,,,,,С много деликатен хумор разказваш!Аз съм в инвалиден стол,но това не ми пречи да ви чета и живея чрез Отровения!Благодаря за свежестта която внасяш!
  • Иржи, харесва ми начинът, по който успяваш да върнеш спомените за онова време, което си имаше, както плюсове, така и минуси! Аз, макар тогава да съм била дете, си спомням с умиление! А горкия Димчо... сигурно никога няма да забрави този осми март! Поздравявам те!
  • Усмихна ме, Иржи!
  • Как се радвам Гавраиле и Петър,че съм докоснала частица от едно минало,което не представлява интерес за съвсем младите,но когато човек търси злободневни събития се рови и в миналото....Благодаря ви!
  • Ех, Димчо...
    И аз помня ония времена с "Волгите"... и служебните банкети - макар и за кратко, за Русия само съм чувал какви са ги вършили там нашите "мужици" .
    Поздрави
  • Иржи,
    върна ме
    във времената стари
    с колективни сбирки
    и вечерни забави
    имаше и такива
    като Мира
    кръшнеш ли
    надяваше синджира.
    Щрих от нашето време!
  • Благодаря на всички,които спряха на моя стих.Моят житейски опит все ме връща в "моето време",за което твърдя,че имаше интересни теми и материал за писане....Може би не представлява интерес за по-младите,но за мен е удоволствие да упражнявам стихоплетството,защото ,освен съдържанието,което трябва да бъде разбираемо,добре е,когато се наслаждаваш и на ритъма...
    Васе,в Русия ,първото,което се опознава и залябва е водката.....
    Люси,имаше теория,че няма защо да ходиш в Русия,ако не доведеш жена,но после....нали видя накрая какво го постигна!!
    Голяма "реколта"Пепи,но това "Волгата" си беше голяма зестра...
    Силве,разказчето щеше да стане едно мижаво или за го направя художествена измислица,а то е истински случай....
    И.Колева,добре дошла на моята страница.Имам и мнооого по-забавни нещица...
    Благодаря,Влади,нашето поколение живя все с тоя руски привкус,сега само го подменихме с друг,но пак чужд!....
    Благодаоря,Юри за мнението и за "любими"
  • Ехха, смях голям Димчо много му се вижда дима, от това,което е той сътворил.Поздрави.
  • Браво, Иржи! Много ми хареса! Аз чаках разказче, но ти си го комплектовала още по-добре в стих. Поздравления!
  • Е, не му е лесна на Димчо!...Ама като не гледа къде сее, реколтата ще му донесат на крака! Усмивки от мен, Иржи!
  • Добре го е намерила жената. Всеки да си поема отговорността и да си гледа децата...Много мразя мъже, които си сеят семето тук и там и после все едно нищо не било и децата да растат без бащи...
  • Напомни ми за един познат, който се върна само с някакъв сервиз и никакви парички. Беше се научил да пие, като казак. Добре, че не се появи и Стьопа. Щеше да бъде голям смях. Поздрави!
Предложения
: ??:??