16.03.2018 г., 0:41

Веднъж...

899 3 24

         


                                                               

                                      Веднъж... 

 

          Веднъж течеше осмомартенски купон  – "служебно"
          Личеше подготовката. Прически. Дрехи нови.
          Смях в големи порции като за последно!           
          Преливаше софрата... И музика за "Очи чорние"!* 

 

          Когато настроението бе вече в апогея
          след алкохола, изпит на много екс,
          след речите как всичките колежки греят
          и до една са много, ама много секси...

 

          Се появи Съдбата ! На вид нито жена, ни мъж,
          в кожух и шапка рошава, приличаща на слон!
          Със вáленки! * В ръката водеше дете. И изведнъж
          продума "Здравствуйте" с възможния най-нежен тон..

 

          После обясни, че търси Димчо, нейния съпруг
          и за изненада и подарък му донесла –
          Стьопа, който му приличал като никой друг !
          С Интерпол открила го, обаче ! Хич не било лесно....

 

          А Димчо валс танцуваше и бе със славата – за него
          дами се редяха на опашка! В миг зърна Мира!
          Светът се завъртя! Отесня му кожата ! Да бяга!
          Да можеше и в друг свят да телепортира!!!

 

          Че правило бе – в командировка всичките мъже
          бяха ли за дълго в някогашната Русия
          добре си поживяват! Жени – гальовни! И без мезе              
          пият водка, що сякаш от чешмата се излива!!...

 

          Ядат. Пият. Дори бракове фиктивни"сключвали",
          някои, без да мислят и деца навъдили...
          А ако съдбата за золумите им не научвала –
          се връщали ни лук ни праз мирисали...

 

          Но, Димчо явно, че дълбоко бе загазил...
          И нищо, че на вид изглеждаха "Ну, заяц, погоди!"*
          И нищо, че "спасил се", обещанието не спазил –
          за Стьопа беше папочка* любим !...

 

          Ще не ще – направи сватба много българска.
          Получи даже зестра –  "Волга", новичка кола!
          Но Мира бдеше! Взе му правото на всяка приказка
          и поглед, дори в гръб за друга някоя жена!

 

          Ни танци вихреше във празненствата,
          ни виц разказваше със настроение...
          Защото знаеше, че ЦРУ и вътре в главата
          му виждаше и мисълта и най-дребното трептене!!!

            15.03.2018

______________________________________________

     *валенки - руски зимни ботуши
     *папочка-/рус/ татенце     
     *Ну, заец, погоди - известната
          руска приказка
     *очи чорние - руски романс

             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уаууу,една ломска дума,/изпедепцала/!!!Ена,радвам се,че те усмихна моя стих!Винаги си добре дошла на страницата ми!Благодаря ти!
  • Уаууу, представям си ситуацията
    За де смееш ли, да плачеш ли...
    Ама и ти как си го изпедепцала!
  • О,Албенче,олекна ми!Търсех причини в себе си ,че не те виждам напоследък на страницата си и сега се радвам,че съм те усмихнала!Загубих си някъде самочувствието и дори не ми се влиза в сайта!
    За теб,Вики,също се радвам,нещо се разминаваме,за това търпя критика,ще се коригирам....
  • Хаха, намерил си е майсторката.
  • Иринче, смях се от сърце!Чудесно си го описала! Поздравявам те!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...