15 мар. 2007 г., 13:36

ВЕХТОШАР

755 0 10
Той не носи костюми помпозни,
не се храни с прибори,
на кола не се е возил
и на мотор дори.
Не разхожда с каишка куче.
Спи върху кашон – на земята.
Не помни дали е учил
за студа и за вятъра.
Възвишено той дори не мисли,
Говори само с душа.
Плаче в своите истини
задавя се – за свобода!
В кофите търси парченца надежда.
Гризе засъхналата си съдба!
Към миналото си не поглежда –
вече зазидана врата!
Очите не могат да плачат,
сухи проклинат битието!
Но кой всъщност е палача?
Кой зачерква Човека?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но кой всъщност е палача?
    Кой зачерква Човека?

    !!!*

  • Натъжи ме написаното, но така е, прав си! А на въпроса никой не може да ти отговори...
  • Всеки търси надежда и тя е там в освободената душа.
    Много силен стих Вальо.Поздрави
  • Замисли ме!
    Сила има в думите ти, болезнена истина...
    Поздравявам те!
  • Доста е трогателно!!!
    Думите ти са силни!
    Поздрави

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...