ВЕХТОШАР
Той не носи костюми помпозни,
не се храни с прибори,
на кола не се е возил
и на мотор дори.
Не разхожда с каишка куче.
Спи върху кашон – на земята.
Не помни дали е учил
за студа и за вятъра.
Възвишено той дори не мисли,
Говори само с душа.
Плаче в своите истини
задавя се – за свобода!
В кофите търси парченца надежда.
Гризе засъхналата си съдба!
Към миналото си не поглежда –
вече зазидана врата!
Очите не могат да плачат,
сухи проклинат битието!
Но кой всъщност е палача?
Кой зачерква Човека?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
